Постинг
05.05.2015 14:38 -
Кукувица ме закука
ДНЕС МЕ ЗАКУКА КУКУВИЦАТА!
Спомних си за една моя туристическа разходка от хижа "Трескавец" към Вазовата къща. Тогава написах тия стихове:
КУКУВИЦА МЕ ЗАКУКА От хижа "Трескавец" към Вазовата къща 1. Кукувица ме закука, а пък ти не беше с мен. Първи път вървя от тука в този светъл майски ден.
Кукувица ме закука, носех си една мечта. Ех, дано да е наслука да се сбъдне обичта.
Щом с мечтата ме закука, на добро е този знак - няма да умра от скука в непознатия ми свят.
Все със мене ще и зная през годината до край - все за тебе ще мечтая чак до следващия май.
2. Къща с покрив камен и с подковата на прага, с пръст измазана, издрана от планински вятър.
С дървени огради са градинките й малки, на широката ливада е сеното сбрано.
И чимшир, и ясли за животни, колело – точило за косите... Къщичките три – с куфари и брътвеж неспирен от пчелите.
И кошара за овцете, сеновалът – по-нагоре, и складирани дървета... Аз пък с птиците говоря...
Че отишъл си Поетът и заглъхнало е всичко, камък върху камък светят - спомени – поличби.
3.
Графика в зелено и във цвят окапал... Утре слънцето червено ще го оцвети във злато.
И овцете ще са златни, кучето и лая бесен, покривът и къщата издрана и до нея пътят тесен.
Ала аз ще съм по-долу - в бездната на планината, ще дочувам как нестройно свири слънчевият вятър.
Ще прониква той във мене, ще звъни със обич свята, взета от безкрайно време, да е вечна на земята.
4.
От потока съм измита, вятърът в ушите свири... Знам душата ми ще скита все по слънчеви баири.
Кукувица ме закука със любов в сърцето. Няма да умра от скука - каза го небето.
Бяло и зелено диплят върховете стари, а от хижата ме викат верните другари.
5.
Още мога да плача, още мога да пея, че те любя юначе, че за тебе милея.
Твоят образ ме гледа от водите пенливи, от пътеката бледа, от дърветата сиви.
И с простора се слива твоят дъх необятен... Как без теб съм щастлива?! Пожали ме, ти, брате!...
м. май от далечното минало - сега хижа "Трескавец" не съществува
Мария Шандуркова
КУКУВИЦА МЕ ЗАКУКА От хижа "Трескавец" към Вазовата къща 1. Кукувица ме закука, а пък ти не беше с мен. Първи път вървя от тука в този светъл майски ден.
Кукувица ме закука, носех си една мечта. Ех, дано да е наслука да се сбъдне обичта.
Щом с мечтата ме закука, на добро е този знак - няма да умра от скука в непознатия ми свят.
Все със мене ще и зная през годината до край - все за тебе ще мечтая чак до следващия май.
2. Къща с покрив камен и с подковата на прага, с пръст измазана, издрана от планински вятър.
С дървени огради са градинките й малки, на широката ливада е сеното сбрано.
И чимшир, и ясли за животни, колело – точило за косите... Къщичките три – с куфари и брътвеж неспирен от пчелите.
И кошара за овцете, сеновалът – по-нагоре, и складирани дървета... Аз пък с птиците говоря...
Че отишъл си Поетът и заглъхнало е всичко, камък върху камък светят - спомени – поличби.
3.
Графика в зелено и във цвят окапал... Утре слънцето червено ще го оцвети във злато.
И овцете ще са златни, кучето и лая бесен, покривът и къщата издрана и до нея пътят тесен.
Ала аз ще съм по-долу - в бездната на планината, ще дочувам как нестройно свири слънчевият вятър.
Ще прониква той във мене, ще звъни със обич свята, взета от безкрайно време, да е вечна на земята.
4.
От потока съм измита, вятърът в ушите свири... Знам душата ми ще скита все по слънчеви баири.
Кукувица ме закука със любов в сърцето. Няма да умра от скука - каза го небето.
Бяло и зелено диплят върховете стари, а от хижата ме викат верните другари.
5.
Още мога да плача, още мога да пея, че те любя юначе, че за тебе милея.
Твоят образ ме гледа от водите пенливи, от пътеката бледа, от дърветата сиви.
И с простора се слива твоят дъх необятен... Как без теб съм щастлива?! Пожали ме, ти, брате!...
м. май от далечното минало - сега хижа "Трескавец" не съществува
Мария Шандуркова
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
