Ти не помниш ли как те срещнах в гората? От дърветата борови на горския дявол брадата се увиваше във краката ми. Кукумявки с очи любопитни, сякаш са на театър гледаха как се опитвам  по стръмното да не падна. И бодяха иглиците борови по ходилата ми боси... Тъмно бе, а луната от горе с черни облаци си говореше. И пропаднах,  до потока навярно, той шумеше – водата не виждах, но усетих на устните живата сладост... Светъл елен - ти до мене стоеше. 12.01.2011