Силуетът на Ботев в мъглата

е застинал във бронза студен,

нито чува врачанския вятър,

ни куршумния огнен рефрен.

Алчно късат гарвани здрача

в парцаливия сняг омърсен,

телевизори хиляди грачат,

а пък Ботев сред тях – отегчен.

Гледа, слуша, безмълвно свободен,

чува думи в бездушни сърца...

Спи народа – от речи отровен

под завивката зла на снега.

И заспива Поетът под ласка

на снежинките в пустия парк...

Спи, народе, Европа прекрасна

ще почака да станеш юнак.

11.01.2011