Самотна заспивам, а толкова близки заспиват със мисъл за мен. Но никой, но никой от тях не поиска да бъде завинаги с мен.   Отдавна забравени, дребни несгоди споделяха често пред мен. Но никой, но никой към смях не ме води – по-тъжни са всички от мен.   От труд уморени, от страх посребрени, почиваха често при мен. Но никой, но никой от тях не намери две думи красиви за мен.   Самотна заспивам, а толкова близки заспиват със мисъл за мен. Един само искам от тях да помисли да бъде завинаги с мен.    Мария Шандуркова