***Аз срещнах ви и всеки спомен

Превод: Мария Шандуркова

***

К. Б.

Аз срещнах ви и всеки спомен,

живял в сърцето, оживя;

и време златно се отрони

и вля в сърцето топлина...

И както в есента ни късна

долита ден или пък час,

кога повява пролет съща

и нещо затрептява в нас, -

изцяло тъй съм аз обвеян,

препълнен с минали мечти,

с отдавнашното упоение

аз гледам милите черти...

И сякаш че след век- раздяла

явявате ми се насън

и ето, чувам, проумявам

нестихналия в мене звън.

Тук споменът не е единствен,

говори тук живот-съдба,

и оня чар, във нас, тъй искрен,

в душата моя - любовта!...

***

К. Б.

Я встретил вас - и все былое

В отжившем сердце ожило;

Я вспомнил время золотое –

И сердцу стало так тепло...

Как поздней осени порою

Бывают дни, бывает час,

Когда повеет вдруг весною

И что-то встрепенется в нас,-

Так, весь обвеян духовеньем

Тех лет душевной полноты,

С давно забытым упоеньем

Смотрю на милые черты...

Как после вековой разлуки,

Гляжу на вас, как бы во сне,-

И вот - слышнее стали звуки,

Не умолкавшие во мне...

Тут не одно воспоминанье,

Тут жизнь заговорила вновь,-

И то же в нас очарованье,

И та ж в душе моей любовь!..