Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07.2016 21:54 - Моят Хамлет - Владимир Висоцки
Автор: bichkinja Категория: Поезия   
Прочетен: 67 Коментари: 2 Гласове:
2



Владимир Висоцки Мой Гамлет Моят Хамлет
Аз в стих ще обясня какво разбрах - но нямам пълномощия големи...  Заченат съм, тъй както трябва, в грях - със пот и нерви, в брачна нощ стаени.
Аз знаех, вдигнеш ли се над земя, там по-жестоко, строго е нагоре; спокойно аз към трона си вървях като наследник, принц по кръв законен.
Аз знаех - слушаше се мойта реч. Не съм бил в загуби, в несгода.  Приятели по учене, по меч - до мен, като бащите им - до трона.
Не преценявах думите си аз, пилеех ги на вятър безразборно. И вярваха ми, както на водач, децата на поставените горе.
От стражите изпитвахме ний страх, тъй както шарка, мъчеше ни време. На кожи спях, месо със нож ядях, а злия кон измъчвах го със стреме.   Аз знаех - ще ми кажат: "Ти си цар!" - с клеймо съдбата ми чело дамгоса. Напивах се в хомота отеснял, бях търпелив  към думи отвисоко.
Усмивката е в устните едни, а таен поглед, щом е зъл и горък, умело скривах, учен от смешник. Сега е мъртъв шут..."О, бедни Йорик!"
Но се отказах аз от моя дял на слава, на предимства и награди: за пажа изведнъж ми стана жал... Обиколих зелените ливади.
Забравих аз за ловната ми страст, намразих хрътките и бързогонки. От неубито връщах кон назад, с камшик подгонвах кучетата ловни.
Аз виждах: денем нашите игри как заприличват на безчинства гневни. През нощите в течащите води измивах се от свинщините дневни.   И аз прозрях, че оглупявам с ден, прозявах се на къщните интриги. Не ми харесваше века на мен и хората. Зарових се във книги.
И сякаш алчен паяк, мозък мой,   до всичко бе –  в движение, в застоя, - в наука не намери смисъл той, че опровергавана е много.
Приятелствата детски разпилях. На Ариадна нишката бе схема. „Да бъда, да не бъда ли“ - гадах над най- неразрешимата дилема.
Но вечно е морето от беди, във него хвърлени сме .- като в сито, пресяваме си отговора ний с въпроса претенциозен на открито.
През тътен чух зова на прадеди, съмнения ме глождеха, но тръгнах на думите по тежките следи, а телом със крила при гроба свърнах.
Нетрайна сплав проникна в мойте дни - едва застинала и се размаза. И, както всички, с кръв се опетних, от отмъщение не се отказах.
Победата ми пред смъртта е крах. Офелия! Разпада не приемам. Но себе си с убитите видях, със тези, що в земята ще съм легнал.
Аз Хамлет съм,  насилие презрях, Аз се изплюх на датската корона. Ала пред тях - за трон аз гърло драх убивах и съперника за трона.
Възвръщането гениално – блян.   Смъртта към раждането гледа косо. Ний отговор поставяме без свян и още не намираме въпроса.
1972  Превод: Мария Шандуркова, 05.07.2016 г.     Мой Гамлет

Я только малость объясню в стихе — На всё я не имею полномочий... Я был зачат, как нужно, во грехе — В поту и в нервах первой брачной ночи.
Я знал, что, отрываясь от земли,  Чем выше мы, тем жёстче и суровей; Я шёл спокойно — прямо в короли И вёл себя наследным принцем крови.
Я знал — всё будет так, как я хочу. Я не бывал внакладе и в уроне. Мои друзья по школе и мечу Служили мне, как их отцы — короне.
Не думал я над тем, что говорю, И с лёгкостью слова бросал на ветер. Мне верили и так, как главарю, Все высокопоставленные дети.   Пугались нас ночные сторожа, Как оспою, болело время нами. Я спал на кожах, мясо ел с ножа И злую лошадь мучил стременами.
Я знал — мне будет сказано: "Царуй!" — Клеймо на лбу мне рок с рожденья выжег. И я пьянел среди чеканных сбруй, Был терпелив к насилью слов и книжек.
Я улыбаться мог одним лишь ртом, А тайный взгляд, когда он зол и горек, Умел скрывать, воспитанный шутом. Шут мёртв теперь: "Аминь!" Бедняга Йорик!..
Но отказался я от дележа Наград, добычи, славы, привилегий: Вдруг стало жаль мне мёртвого пажа, Я объезжал зелёные побеги...
Я позабыл охотничий азарт, Возненавидел и борзых и гончих, Я от подранка гнал коня назад И плетью бил загонщиков и ловчих.
Я видел — наши игры с каждым днём Всё больше походили на бесчинства. В проточных водах по ночам, тайком Я отмывался от дневного свинства.
Я прозревал, глупея с каждым днём, Я прозевал домашние интриги. Не нравился мне век и люди в нём Не нравились. И я зарылся в книги.
Мой мозг, до знаний жадный как паук, Всё постигал: недвижность и движенье, — Но толка нет от мыслей и наук, Когда повсюду — им опроверженье.
С друзьями детства перетёрлась нить. Нить Ариадны оказалась схемой. Я бился над словами — "быть, не быть", Как над неразрешимою дилеммой.   Но вечно, вечно плещет море бед, В него мы стрелы мечем — в сито просо, Отсеивая призрачный ответ От вычурного этого вопроса.
Зов предков слыша сквозь затихший гул, Пошёл на зов, — сомненья крались с тылу, Груз тяжких дум наверх меня тянул, А крылья плоти вниз влекли, в могилу.
В непрочный сплав меня спаяли дни — Едва застыв, он начал расползаться. Я пролил кровь, как все. И, как они, Я не сумел от мести отказаться.
А мой подъём пред смертью есть провал. Офелия! Я тленья не приемлю. Но я себя убийством уравнял С тем, с кем я лёг в одну и ту же землю.
Я Гамлет, я насилье презирал, Я наплевал на Датскую корону,— Но в их глазах — за трон я глотку рвал И убивал соперника по трону.   А гениальный всплеск похож на бред, В рожденье смерть проглядывает косо. А мы всё ставим каверзный ответ И не находим нужного вопроса.

1972  © Copyright: Мария Шандуркова, 2016


Тагове:   смърт,   Хамлет,   разпад,


Гласувай:
2
0



1. rosiela - Сто процентов
08.07.2016 23:17
талант.
цитирай
2. inel379 - !!!
08.01 01:43
Обожавам Висоцки!
Благодаря ти!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bichkinja
Категория: Поезия
Прочетен: 83950
Постинги: 102
Коментари: 109
Гласове: 432
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031