***Уж сколько их упало в эту бездну

Превод: Мария Шандуркова

***

О, колко вече паднаха във бездна,

раззинала отвъд!

Ще дойде ден, аз също ще изчезна

от тази земна твърд.

Ще стихне, що е пяло и се бори,

що буйства и сия:

очите ми зелени, глас гальовен,

и златната коса.

И пак ще е животът с хляб насъщен,

с улисания ден.

И всичко под небето ще е също,

единствено без мен!
 

Като дете променлива, капризна -

за кратко, не мъстя,

обичам час, кога дърва в камина,

изчезват в пепелта.

 

Цигулките и шествие с конете,

камбанен звън ценя...

- Аз тъй съм жива, истинска и светя

на ласкава земя!

Към вас - за мен, която съм без мяра,

към чужди и към род?! -

обръщам се, за да изпрося вяра,

и моля за любов.

И ден, и нощ, и писмено, и устно:

за вярно не и да,

за туй, че аз тъй често се разчувствам

на двадесет едва,

за туй, че трябва, просто неизбежно

обиди да простя,

за моята несдържаност и нежност,

за твърдост в гордостта,

за бързите промени и обрати,

за правда, за игра...

- Послушайте ! – Обичайте ме, братя,

за туй, че ще умра.

1913

Превод: 27.09.2015 г.

***

Уж сколько их упало в эту бездну,

Разверстую вдали!

Настанет день, когда и я исчезну

С поверхности земли.

Застынет все, что пело и боролось,

Сияло и рвалось.

И зелень глаз моих, и нежный голос,

И золото волос.

И будет жизнь с ее насущным хлебом,

С забывчивостью дня.

И будет все - как будто бы под небом

И не было меня!

Изменчивой, как дети, в каждой мине,

И так недолго злой,

Любившей час, когда дрова в камине

Становятся золой.

Виолончель, и кавалькады в чаще,

И колокол в селе...

- Меня, такой живой и настоящей

На ласковой земле!


К вам всем - что мне, ни в чем не знавшей меры,

Чужие и свои?!-

Я обращаюсь с требованьем веры

И с просьбой о любви.

И день и ночь, и письменно и устно:

За правду да и нет,

За то, что мне так часто - слишком грустно

И только двадцать лет,

За то, что мне прямая неизбежность -

Прощение обид,

За всю мою безудержную нежность

И слишком гордый вид,

За быстроту стремительных событий,

За правду, за игру...

- Послушайте!- Еще меня любите

За то, что я умру.

1913

© Copyright: Мария Шандуркова, 2015