Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2015 10:13 - Марина Цветаева - О, колко вече паднаха във бездна
Автор: bichkinja Категория: Поезия   
Прочетен: 577 Коментари: 3 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 МАРИНА ЦВЕТАЕВА (8.10.1892 – 31.08.1941)

***Уж сколько их упало в эту бездну

Превод: Мария Шандуркова

***

О, колко вече паднаха във бездна,

раззинала отвъд!

Ще дойде ден, аз също ще изчезна

от тази земна твърд.

Ще стихне, що е пяло и се бори,

що буйства и сия:

очите ми зелени, глас гальовен,

и златната коса.

 

И пак ще е животът с хляб насъщен,

с улисания ден.

И всичко под небето ще е също,

единствено без мен!
 

Като дете променлива, капризна -

за кратко, не мъстя,

обичам час, кога дърва в камина,

изчезват в пепелта.

 

Цигулките и шествие с конете,

камбанен звън ценя...

- Аз тъй съм жива, истинска и светя

на ласкава земя!

 

Към вас - за мен, която съм без мяра,

към чужди и към род?! -

обръщам се, за да изпрося вяра,

и моля за любов.

 

И ден, и нощ, и писмено, и устно:

за вярно не и да,

за туй, че аз тъй често се разчувствам

на двадесет едва,

 

за туй, че трябва, просто неизбежно

обиди да простя,

за моята несдържаност и нежност,

за твърдост в гордостта,

за бързите промени и обрати,

за правда, за игра...

- Послушайте ! – Обичайте ме, братя,

за туй, че ще умра.

 

1913

Превод: 27.09.2015 г.

 

***

Уж сколько их упало в эту бездну,

Разверстую вдали!

Настанет день, когда и я исчезну

С поверхности земли.

 

Застынет все, что пело и боролось,

Сияло и рвалось.

И зелень глаз моих, и нежный голос,

И золото волос.

 

И будет жизнь с ее насущным хлебом,

С забывчивостью дня.

И будет все - как будто бы под небом

И не было меня!

 

Изменчивой, как дети, в каждой мине,

И так недолго злой,


Любившей час, когда дрова в камине


Становятся золой.


Виолончель, и кавалькады в чаще,

И колокол в селе...


- Меня, такой живой и настоящей


На ласковой земле!



К вам всем - что мне, ни в чем не знавшей меры,


Чужие и свои?!-


Я обращаюсь с требованьем веры


И с просьбой о любви.


И день и ночь, и письменно и устно:


За правду да и нет,


За то, что мне так часто - слишком грустно


И только двадцать лет,


За то, что мне прямая неизбежность -

Прощение обид,


За всю мою безудержную нежность


И слишком гордый вид,


За быстроту стремительных событий,


За правду, за игру...


- Послушайте!- Еще меня любите


За то, что я умру.


1913

© Copyright: Мария Шандуркова, 2015


 



Тагове:   живот,   Земя,   любов,


Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bichkinja
Категория: Поезия
Прочетен: 85373
Постинги: 102
Коментари: 109
Гласове: 432
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031