Превод: Мария Шандуркова

***

Себе си да заблуждавам няма,

мрачна мисъл на сърце тежи ми.

От какво прочут съм шарлатанин?

От какво прочут съм скандалджия?

Ни престъпник съм, гора ограбил,

ни в тъмниците нещастници разстрелвал.

Аз - на улицата хулигана

се усмихвам всекиму насреща.

Шумен съм московски гуляйджия.

И по цялата околност тверска

всяко куче мене ще открие,

само по походката ми лека.

Всеки омърлушен кон ми кима

със главата си, от път отруден.

Аз приятели животни имам,

с моя стих душа на звяр лекувам.

Заради жени не съм с цилиндър -

страст безумна е в сърце без сила -

в него моята тъга аз скривам

и зърнуто златно за кобила.

Нямам аз сред хората другари,

че към друго царство се обръщам.

И за шията на кучето дарявам

мойта най-красива вратовръзка.

Повече да се тревожа няма.

Изясних сърдечната си грижа.

Затова прочут съм шарлатанин,

затова прочут съм скандалджия.

***

Я обманывать себя не стану,

Залегла забота в сердце мглистом.

Отчего прослыл я шарлатаном?

Отчего прослыл я скандалистом?

Не злодей я и не грабил лесом,

Не расстреливал несчастных по темницам.

Я всего лишь уличный повеса,

Улыбающийся встречным лицам.


Я московский озорной гуляка.

По всему тверскому околотку

В переулках каждая собака

Знает мою легкую походку.

Каждая задрипанная лошадь

Головой кивает мне навстречу.

Для зверей приятель я хороший,

Каждый стих мой душу зверя лечит.

Я хожу в цилиндре не для женщин -

В глупой страсти сердце жить не в силе,-

В нем удобней, грусть свою уменьшив,

Золото овса давать кобыле.


Средь людей я дружбы не имею,

Я иному покорился царству.

Каждому здесь кобелю на шею

Я готов отдать мой лучший галстук.

И теперь уж я болеть не стану.

Прояснилась омуть в сердце мглистом.

Оттого прослыл я шарлатаном,

Оттого прослыл я скандалистом.