Сергей Есенин

Б р е з а

  Превод: Мария Шандуркова

Бялата брезичка

се отрупа в сняг,

моето прозорче

сребърно е пак.

Пухкавите клонки

спуснали ресни,

от платното снежно

бял пискюл виси.

И стои брезата

в сънна тишина,

греят рой снежинки

в златна светлина.

Утрото лениво

обикаля в кръг,

клонките обсипва

с нов сребреещ мъх.

Б е р л з а

Белая берлза

Под моим окном

Принакрылась снегом,

Точно серебром.

На пушистых ветках

Снежною каймой

Распустились кисти

Белой бахромой.

И стоит береза

В сонной тишине,

И горят снежинки

В золотом огне.

А заря, лениво

Обходя кругом,

Обсыпает ветки

Новым серебром.    

1913