Ти умът си – аз сърцето.

В две блюда със теб лежим,

а везните от небето

той – Създателят, държи.

 

Ти умът си – натежаваш,

аз се вдигам и летя,

а  до мене приближаваш,

щом във скръб се потопя.

 

На една везна сме, друже,

и съдбите си крепим,

и един на друг сме нужни,

за да можем да летим.

 

Мария Шандуркова

 

За да има хармония,
равновесието е необходимо!
Много красиво си го нанизала с думи!
Сърдечен поздрав!

Правилно си отбелязала, че съм го "нанизала" с думи. Вярно, има емоция и мъдрост, но не се чувства любовта. Това е завършекът на една моя поема за "Прошката" - /Той и Тя/. Изглежда не съм простила напълно. Много ти благодаря за коментара! Желая ти хубави майски празници!

Трогателно и силно!
Поздрави и от мен!

Благодаря, Скарлет! Радвам се, че ти е харесало!
Хубава вечер ти желая и щастлив месец май!