40 дена без Иван Къпините изсъхнали тъмнеят без цвят, без плод, без светъл знак... Комини черен дим ветреят, самотни птиците летят...   В града на мъртвите е тихо – безмълвна бяла тишина – сърцата им отдавна са зарити – ни шепнат, ни обичат, ни мълвят...   Пръстта живее и цветята дишат, увяхват само нежните листа... Под кръстен знак със вино пиша две кратки огнени слова!   26.11.2011 Мария Шандуркова

Написаното от Вас говори вместо всичко друго...Поклон!

Благодаря за съчувствието, мила Ати!

Бъди силна!
Трябва да продължиш сама!

Ще бъда силна, Светле! Благодаря ти! Толкова приятели има около мене, и деца, и внуци, и на всички трябва да се усмихвам. Не бива никого да натъжавам. А каквото говори сърцето, ще го казвам на стиховете. Така че никога няма да бъда самотна!

тъгата прави я още по жива...
Важно е да имаш край себе си обични хора.
От тях много сила ще ти идва.

Благодаря ти, Инел! Ти си мъдро, слънчево момиче!