На съпруга ми Иван Русев, роден на 25.08.1928 г., починал на 28.10.2011г.   Душата ми не иска и да знае, че дълго на земята съм живяла, че времето по кожата чертае бразда за всяка среща и раздяла.   Душата ми немирно е дете, затичало се босо по полето,  бере цветя и песничка си пей, говори с облаците по небето.    Душата ми не иска и да знае  – чернее пред очите светлината, от силните космични суховеи загуби блясъка си и косата.   Душата ми е палаво кутре – игриво, ненаситно, закачливо, до своя господар само ще спре да легне във нозете му щастливо.   Душата ми не иска и да знае – опасен обръч стегнал е гърдите, по кожата петната – то се знае, са знак за близък край на дните.    Душата ми самотен е орел, кръжи над зъбери, скали и пропаст... Щом тялото  Земята прибере, душата ми ще литне нависоко.   24.08.2011г. Мария Шандуркова

Написала сте го страхотно>много е добро , много!

Приеми мойте съболезнования, Мария. Знам, че е неутешима мъката и непрежалима болката, но се опитай да бъдеш силна.