Не спирай сълзата, вода е тя жива – лекува душата – надежда открива... Без помощ залитнал, тя дава ти сила – от злоба те пази, със обич закриля.   Сърцето не спирай, заплаквай в молитва – от бисерни капки цветята поникват и тях пред иконата жертвено слагай, че Бог е Любов и на всеки помага.   О, Боже мой, скъпи, в нозете ти плача, подземия къртя в душата си мрачна, със сълзи измивам стените от мухъл и пея високо звездите да чуват...   Пред тебе изплаквам сълзи благодарност, че с толкова много любов ме наказваш.   5.01.2011 г. Мария Шандуркова