/триптих/ Пред зимните бури Балканът почива под бистрия въздух с одежда красива... Октомври запалил огньове в недрата – оранжево - жълта пламти планината.   Под нежното синьо в небесния купол Художникът ярки бои е натрупал... Прозрачно е всичко, ръката протягаш, далечното стигаш, във него оставаш.   И чудото става – пречистен, замаян, уверен си – виждаш – пред тебе е Рая! И нищичко друго не искаш да имаш, а само Балкана с картината зрима.   *** Вятър развява фустите шарени, Слънцето огнено тъпана бие, звънват дайрета – листи обжарени, птици прощално в небето се вият.   Черна градината – рохка орана, чакат, зарити, цветята  до пролет, а пък лозата в ръждива премяна смучи нектара от земния корен.   Слънцето багри море уморено, тъмно-зелено-сребристи вълните търсят по пясъка чувства студени, правят любов и закриват следите.   *** Циганско лято в сърцата ни шета, връща ни огнени страсти и спомени. Бяхме със тебе щастливи хлапета, бяха душите за обич отворени.   Скривам по малко от късното лято – радост и обич, и влюбени погледи, в сняг и във лед ще е скоро земята – искам горещо сърце да ме води! 2010-2011 Мария Шандуркова

Толкова хубаво описание на есента и копнежа за следващото лято!

Горещо сърце за обич през зимата!
Сърдечен поздрав!

Художникът ярки бои е складирал
и провокиран от техния изискан фон
ни е подарил радост, като с четка измислил я....

Великолепно стихче, харесах го!