Крепости стари бдят над Балкана. В пътища древни опора остана. Кой ще ги види, кой ще ги пази ? Те са над всички в балканските пазви.   Старо Градище, скрито в шумака, своите войни още ли чака? Тихо почиват камък над камък – селище древно без дъх и без пламък.   Славно Градище – крепост и сила. Църкви и къщи душата редила. Погледа зорко следил върховете, та да пребъде рода с вековете.   Тук отвисоко далече се вижда – древната сила в тебе приижда, бъдното сякаш вратите отваря, бие сърцето със обич и вяра.   12.06.2007 г. Бичкинята – Габрово  

Прекрасно стихотворение!

ходихме до Градище. След дъждовете през изминалите дни тревата все още е мокра и нямаше много почиващи на поляната около Горското ханче. Но иначе атмосферата горе между останките от крепостта и около Кулата е все така прекрасна. А и панорамата на Габрово, която се разкрива от тази височина (като на длан) е просто невероятна.

Не съм идвала в Габрово вече една година и много ми липсва. Габровският Балкан ме зарежда и вдъхновява. Ти така хубаво си описала разходката до Градище, че все едно отново го видях. Благодаря ти!

отвисоко далече се вижда

Хубаво е да не се ровим в дреболиите, а да виждаме надалеч.

моите почитания!

Радвам се, че се откриваме в това поприще! Успех за тебе!