*** Снегът е далече, а душата ми се пробужда под сняг и е объркана в тази вечност от безкрайна житейска тъга.   Не виждам живи птици, а само твоите следя – с крилата си ми шепнат приказки , донасят вятър в залез да надничам, а с изгрева не мен, а тебе в мен пробуждат.   Душата ми под тоновете сняг въздиша,  а това е знак че някой може да усети, да посегне с длан  и белотата по небето да раздвижи  да прати малко светлина в душата ми, която иска да прогледне.   *** Мълча до теб. Но то не е мълчание... Ти слушаш моите мисли, че семената им от Бога са посяти... А дума, казана на глас, излишна е, ако с душата си не я усетиш.   *** Да докосна с устни това, което шепне ми душата – от гръм Божествен ще се пръсна, понесена от нежен вятър... И всичко, що съм преживяла, далече ще остане в мрака и само светлината на устните ти дълго ще ме чака...     *** За светлината трябват двама. Единият ще е небесен!... И Рождеството по чудесен начин стана от Майката и Син Божествен!   *** О, земно Чудо, непипнато с ръка човешка, от Словото просветнало, ти сянката на злото ще погубиш! --- Къде ме водиш във съня ми? --- Когото никога не съм видяла, говори на сърцето ми и плача... Небесна ще е неговата Слава, щом в мен пося човешка Обич!...   *** Не казвай, че съм грешна!... Като Магдалена в нозете на Исус аз слушам твоите слова човешки и обладава ме незнаен смут, и трепет непознат душата ми разнищва... Къде ме водиш? Пратеник Господен ли  наднича във делата ми, че моят ден на църква заприлича, но не с един, а с множество олтари... --- На гълъба крилете са вратите . Отварям ги с трошица, с зърно. От пръстите молитвата ми литва със гълъба до моя повелител...   Олтар е пъпката на розата – разцъфва, отваря цветолистчета с ухание и тайнствената красота витае... Любов в душата ми възкръсва...   От другия олтар – водата със капчици роса ме ръси и тръгвам си благословена, към твоя храм, любов блажена!   2.01.2011 г.

прекрасни стихове - радост за душата!

Много ценя вашето мнение!