Постинг
13.03.2011 07:42 -
Отговорът...
Нарамва тя мотиката отрано
с торба на гръб от парещи въпроси,
че чака я земята разорана
със отговора - хляба да не проси!
Тревичките й правят път да мине,
змийчетата гальовно се отместват.
Не ще посрами свойто честно име
и на децата си ще праща вести,
че нивата е хубава, че ражда
и семената никнат в надпревара,
че хлябът й така й се услажда
под сянката на крушата им стара.
Посреща слънцето... и го изпраща...
То вижда внуците й отдалеко...
Забрадката лицето й пребражда
и две сълзи извират от сърцето.
Хлябът - основа на семейното щастие!
ARIVEDERLA-1999, poem, by Bogomil Kostov...
Когато всички се събирахме на маса
ARIVEDERLA-1999, poem, by Bogomil Kostov...
Когато всички се събирахме на маса
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.