Толкова хубаво, толкова глупаво е моето влюбване истинско, че ми се иска над Другото да се изкискам неистово.   Нито е първо, нито е весело, даже без думи и пръстени, ала защо ли сега ми е лесно да Го обичам разпъната.   Кой днес залага за другия себе си, хляба си, чувствата кой разпилява? По-им се иска да трупат унесени, и безразсъдно да тичат след славата.   Давам ли, вземам ли? Обич неписана! Имам я, нямам я... Той е насреща ми. Значи за него била съм орисана – ще му го кажат даже и вещите.    Мария Шандуркова