Ще бъда твоя цяла нощ. И ти – за кратко мой... Какъв случаен, див разкош в цивилизования вой!   Ще има хляб, и сол, и мед... Звезда в прозореца ще гледа. Объркала житейския ни ред, стои любов – от нас на педя.   Ще я пропъдим ли в случаен жест? Ще чакаме ли нейната победа? Или за наша обща чест в душите ни ще влезе бледа?   За да я храним всеки ден, за да я галим с пръсти леки... Но ти от мене си смутен и аз потеглям без пътека.   Ще бъдем двама тази нощ, а после всеки ще си иде. Светът ще си остане лош и няма кой да ни завиди.    Мария Шандуркова