триптих   1.   Аз съм смъртна, аз съм нетрайна и се радвам на смъртни неща. Къща малка с двор и ограда са отдавнашна моя мечта;   птица в полет, трева некосена и покапал по бузките мед; пълна с обич пулсираща вена и целувка – сред хората – с теб.   Аз съм смъртна, аз съм нетрайна – гладка кожа, усмивка и чар, гледам тихо, смутено и смаяно на живота безценния дар.   Аз съм смъртна, аз съм нетрайна и обичам нетрайни неща – ведър поглед, среща случайна и прегръдка на малки деца.  
  2.   Ще ме видиш разгърдена срещу вятър и птици, край очите със бръчици, с любопитни зеници.   Ще ме видиш разплакана от докосване снежно, като пламък застинала и втвърдена от нежност.   Ще ме видиш да съхна край заключени двери, но место да отдъхна не ще си намеря,   защото съм смъртна, защото съм крайна и ме мами по пътя великата тайна.   3.   Само думите са безсмъртни – вярвам в тях и песните кича, от сърцето си ги откъртвам на безсмъртна да заприличам.

Мария Шандуркова