Премина в мислите ми осветен,
докосна ме с невидимите пръсти
и огънят, от теб неукротен,
със парещия пламък ме разтърси.

Разбрах - не времето е съдник наш,
повярвай - то не съществува...
Успех, богатство, щастие и красота
без любовта и косъмче не струват.

Животът е сълза - солена от любов,
наситена от мъдрост, откровена...
И само здравият човек, суров,
преглъща сълзите си мигновено.

18.11.2010 г.
Мария Шандуркова

Мария....Хубаво нещо е да те влече поезията. И да се докосва до нея човек.
Ала се прави трудно. Вероятно е някаква странна смесица от емоции, интуиция, грамотност и.....някаква подправка, която няма име. Чети повечко...

Благодаря Иване! Ако някой ме пита как се прави поезия, ще му дам рецептата:
смесваш емоция и интуиция, прибавяш грамотност и слагаш някаква подправка - безименна. Който иска да научи името й, да чете повече.

Радвам се, че те открих, дори и само виртуално, това е радост!
Има истина в думите ти, любовта е живот, а живот без любов, наистина не струва!

Много са хубави тези открития! Откровеността и единомислието прави хората по-силни, по-истински. Благодаря ти!