Слива се денят с нощта...

Аз осъмвам, без да съм заспала.

Двама души в мене бдят

и сънуват в мене двама.

Нощите ми нямат край,

дните ми до край не стигат...

Двамата не се делят,

нито пък докрай се сливат.

Сякаш в сито се въртят

и от тях прашец си сипе –

себе си да раздадат –

другите да бъдат сити.

 Мария Шандуркова