Как трудно е

с неверниците да си вярващ,

с бъбривците да помълчиш,

на егоистите да даваш,

пред злобата да устоиш!

И колко отговорно е

сред ситите да погладуваш,

сред слепите да бъдеш зрящ,

на глухи болките да чуваш,

да милваш страдащи сърца.

А как нелепо е

във себе си да се огледаш

с огризана до кръв съдба,

да изгориш в пътека бледа

като листата в есента.

 Мария Шандуркова