Не искам да отричам нищо твое –

успехите , кариерата, домът

и пътя ти без никакви завои,

и бляскавата радост на умът.

Не мога да достигна твоя полет –

мъгли и облаци кръжат над мен,

не ще се върне светлата ни пролет,

останала на миналото в плен.

Как болно е да си така далечен,

до мен застанал, близък и любим!

Животът ни кърви на две разсечен

и няма как да го съединим!

Мария Шандуркова