Златисти листа на пътеки

към Божия храм ни отвеждат...

Димитров е ден и златее

кубето във пищна одежда.

Разнася се звън и в сърцата

отеква стаена надежда...

И църквата става по-свята,

че Бога от свода поглежда.

Молитвен триглас се издига,

отваря невидими двери

и сякаш светецът пристига

любими чеда да погледа.

Пред мощите святи смирено

заставаме, молим за прошка

и малко памуче за здраве

отнасяме с вяра за помощ.

В душите – пречиста омая –

очите се пълнят със сълзи...

Така любовта ще опазим –

да бъдем добри не е късно.

Във Божия дом светлината

огрява душите смирени,

подслон е молитвата свята,

от Бога сме благословени.

27.10.2010 г.

Димитровград

Мария Шандуркова